Край на чуждестранните сметки? Какво всъщност означава новото правило на ЕС – и какво не

11 януари 2027 г.

Тази дата може да стане важна за банките в Швейцария, Великобритания, САЩ или Сингапур, ако те активно предлагат определени услуги на клиенти в Европейския съюз.

Причината е новата европейска Директива за капиталовите изисквания CRD VI.

В социалните мрежи междувременно се разпространява значително по-драматично послание:

В бъдеще гражданите на ЕС практически няма да могат да откриват сметки извън ЕС.

Вярно ли е това?

Не – поне не в тази му категоричност.

Действителната уредба въпреки това е интересна.

Какво всъщност ще се случи от януари 2027 г.

С чл. 21в от CRD VI ЕС уеднаквява пазарния достъп на определени предприятия от трети държави.

Ако обхванато предприятие от трета държава иска да предлага определени класически банкови услуги в държава членка на ЕС, то по принцип трябва да създаде лицензиран клон там.

В същността си става въпрос по-специално за:

• депозити и други възстановими средства,

• предоставяне на кредити,

• гаранции и ангажименти.

Така например за банка от Сингапур или Швейцария ще стане по-трудно да предлага определени класически банкови услуги директно и активно в Германия, без да разполага с необходимата структура и лиценз тук.

Първата заблуда: „Чуждестранните сметки ще бъдат забранени“

Това не е записано в директивата по този начин.

Напротив.

CRD VI съдържа важно изключение.

Ако клиент се обърне към предприятие от трета държава по собствена инициатива, може да се приложи така нареченото изключение за Reverse Solicitation.

Освен това в съображенията към директивата изрично се пояснява, че ползването на банкови услуги извън Съюза следва да остане незасегнато.

Това е съществена разлика.

Следователно ЕС не забранява на своите граждани по принцип да ползват банкови услуги извън ЕС.

Тя по-скоро регулира при какви условия предприятията от трети държави могат да предлагат определени банкови услуги на пазара на ЕС.

Втората заблуда: Всички съществуващи чуждестранни сметки трябва да бъдат закрити

Това също не може да се изведе от директивата.

Чл. 21в, ал. 5 изрично защитава съществуващите договори, сключени преди 11 юли 2026 г.

Уредбата има за цел да запази придобитите права на клиентите по тези договори.

Как отделните банки ще се отнасят към своите европейски клиенти е друг въпрос.

Тъй като регулаторната тежест може да доведе до това, че даден доставчик вече да не желае да обслужва определени клиентски групи по икономически причини.

Това обаче би било бизнес последица от регулирането, а не законова забрана на чуждестранната сметка.

Защо правилото въпреки това е уместно

Затова CRD VI не трябва нито да се драматизира, нито да се омаловажава.

ЕС действително променя условията за трансгранични финансови услуги.

Целта е хармонизирана регулаторна рамка и по-силен надзор върху банките от трети държави, които оперират на европейския пазар.

EBA публикува своите окончателни насоки за лицензиране на клонове от трети държави едва на 7 юли 2026 г.

За доставчиците това означава повече регулаторни изисквания.

За клиентите това може да означава, че определени чуждестранни банки ще преразгледат предлагането си за клиенти от ЕС.

Това е реална промяна.

Но това е нещо различно от контрол върху движението на капитали.

А какво общо има това със златото?

Тук става интересно за инвеститорите.

Тъй като банковата сметка и физическото злато са две напълно различни неща от правна и икономическа гледна точка.

Банковият баланс е вземане от банка.

Титулярят на сметката не притежава конкретните банкноти, които е депозирал.

Той притежава иск срещу кредитната институция.

Физическото злато, от друга страна, може да бъде пряка собственост на клиента.

Решаваща в случая е конкретната правна конструкция.

При напълно разпределеното (allocated) физическо злато не става въпрос за депозит, а по принцип за собственост върху актив.

Банкирането в трети държави не е същото като съхранението в трети държави

Точно това разграничение се губи в настоящата дискусия.

CRD VI регулира банковите услуги.

От това не следва автоматично, че в бъдеще гражданин на ЕС няма да може да придобива и съхранява физическо злато в Швейцария или Сингапур.

Чл. 21в не съдържа и общо задължение за държане на активи в рамките на Европейския съюз.

Това е решаваща разлика за дискусията относно международната диверсификация на активите.

Но и златото в чужбина не е пространство без закони

От друга страна, би било несериозно да се заключи, че физическото злато извън ЕС е по принцип имунизирано срещу европейското регулиране.

Решаващи винаги са конкретното оформление на договора, доставчикът, платежните пътища, разпоредбите срещу изпирането на пари, данъчните задължения и въпросът какви услуги действително се предоставят.

Международната диверсификация не означава липса на регулация.

Тя първоначално означава само:

Не всички активи се намират в една и съща правна, валутна и финансова система.

Какво всъщност показва CRD VI

Затова интересната история не е:

„ЕС забранява чуждестранните сметки.“

Това би било пресилено.

По-интересно е действителното развитие.

Европа поставя по-ясна регулаторна граница за определени финансови услуги от трети държави.

Банките от трети държави трябва да решат дали и как искат да оперират на европейския пазар в бъдеще.

За инвеститорите това създава важно разграничение:

Къде се намират моите активи?

Какво притежавам по закон?

И към кого имам единствено вземане?

Едно евро в банкова сметка е вземане от банка.

Държавната облигация е вземане от държава.

Напълно разпределеното физическо злато, от друга страна, може да бъде пряка собственост.

Това не прави автоматично едното по-добро от другото.

Но ги прави фундаментално различни.

Затова решаващият въпрос е не само къде се намират активите, но и в каква правна форма ги притежавате.

Останете далновидни

Ваш Хелге Петер Ипенсен