Златото изпреварва еврото и US-Treasuries: Централните банки продължават да залагат на златото през 2026 г.
16 август 2026 г.
Готови ли сте да опитате Spargold?
Инвестирайте лесно в физически благородни метали.
Инвестирайте лесно в физически благородни метали.
27 процента злато, 15 процента евро. Най-новите данни на Европейската централна банка показват забележителна промяна в международната резервна система. В края на 2025 г. златото по текущи пазарни цени вече съставлява около 27 процента от световните официални резерви. Еврото достига 15 процента.
С това златото вече изпреварва не само еврото. Дори щатските държавни облигации (US-Treasuries), които според ЕЦБ имат дял от около 22 процента, остават зад благородния метал.
Тази тенденция продължава и през 2026 г. Само през второто тримесечие централните банки са закупили нетно 289 тона злато. Същевременно в средата на август цената на златото отново се насочва към 4400 щатски долара за тройунция.
Данните показват: златото отново се превърна в стратегическа величина в международната резервна система.
Най-важната нова цифра идва от актуалния доклад „The international role of the euro“ на Европейската централна банка от 2 юни 2026 г.
Според него делът на златото в общите официални резерви е нараснал до 27 процента до края на 2025 г. Еврото е достигнало 15 процента, а US-Treasuries – 22 процента.
| Резервен актив | Дял в края на 2025 г. |
|---|---|
| Злато | 27 % |
| US-Treasuries | 22 % |
| Евро | 15 % |
По този начин развитието от предходната година се е засилило още повече.
Въпреки това твърдението „златото измества еврото“ се нуждае от пояснение. Златото не е валута и не поема функциите на еврото в международните разплащания. Това, което златото изпревари, е делът на еврото в рамките на официалните резерви, когато златото се оценява по текущи пазарни цени.
Именно това разграничение е важно.
На пръв поглед от данните може да се заключи, че централните банки масово са прехвърлили резервите си от евро и щатски долари в злато.
Реалността е по-нюансирана.
Значителна част от увеличението се дължи на цената на златото. Според изчисленията на ЕЦБ цената на златото е нараснала номинално с около 60 процента през 2025 г., след като вече се беше увеличила с около 30 процента през 2024 г.
Поради това стойността на вече съществуващите златни резерви автоматично се повишава, а с това и техният процентен дял в общите резервни активи.
ЕЦБ е изключила този ефект. Ако златните наличности продължат да се оценяват по цената на златото от края на 2023 г., златото достига дял от едва 16 процента. Тогава еврото също е на ниво от 16 процента, а US-Treasuries достигат 26 процента.
Това значително променя интерпретацията.
По текущи пазарни цени златото е ясно пред еврото. Коригирано спрямо масивното увеличение на цените обаче, между двете резервни позиции на практика има равенство.
Ефектът от оценката обаче обяснява само част от историята. Защото централните банки действително продължават да купуват значителни количества злато.
През 2025 г. покупките са спаднали до около 850 тона според данни на ЕЦБ. Между 2022 и 2024 г. те бяха надхвърлили 1000 тона годишно.
През 2026 г. обаче търсенето отново се ускори значително.
През второто тримесечие централните банки са закупили нетно 289 тона злато според актуални данни. Това е повече от пет пъти повече в сравнение с първото тримесечие и според Reuters е най-високата стойност, измервана някога за второ тримесечие.
На базата на средната цена на златото Deutsche Bank оценява стойността на тези покупки на около 45 милиарда щатски долара.
Това е ключов момент: възходът на златото в резервите не е единствено резултат от по-високите цени. Централните банки продължават активно да увеличават своите наличности.
Колко актуален е този тренд, показва Китай.
Според данните на World Gold Council, публикувани на 14 август, People's Bank of China е увеличила златните си резерви само през юли с 20 тона. Това е най-голямата месечна покупка от края на 2023 г. насам и вече 21-ви пореден месец, в който китайската централна банка купува злато.
Официалните китайски златни запаси достигнаха 2366 тона според World Gold Council, което съответства на около осем процента от китайските валутни резерви.
Дългосрочното развитие също е забележително. От руската атака срещу Украйна през 2022 г. насам Китай е закупил повече от 350 тона злато според ЕЦБ. Полша следва с около 320 тона, Турция с около 220 тона и Индия с около 130 тона.
По този начин покупките на злато вече далеч не са изолирано явление само за отделни развиващи се страни.
Защо централните банки купуват злато, въпреки че благородният метал не носи лихви?
ЕЦБ вижда важен фактор в геополитиката.
Златото притежава свойство, което придобива все по-голямо значение в една все по-фрагментирана международна финансова система: то не е вземане от друга държава.
Държавната облигация винаги е задължение на емитента. Банковият депозит предполага насрещна страна. Физическото злато, от друга страна, не носи съответния риск от емитента.
Това прави златото интересно за централните банки, които искат да диверсифицират резервите си или да намалят зависимостта си от отделни валутни зони.
ЕЦБ изрично посочва, че геополитическите рискове продължават да бъдат сред централните фактори, които мениджърите на резерви наблюдават.
Така златото все повече се разглежда не само като резерв от стойност, но и като стратегически резервен актив.
Развитието може да продължи.
Проучване на World Gold Council, публикувано през юни, показва, че 45 процента от анкетираните мениджъри на резерви очакват да увеличат златните запаси на собствените си институции в рамките на следващите дванадесет месеца.
Това е рекордна стойност.
Само един процент очаква намаление на собствените златни запаси, докато 54 процента предполагат непроменени наличности.
Цифрите съвпадат с действителните покупки през второто тримесечие и с последните покупки на Китай през юли.
Развитието е видимо и на пазара.
На 14 август 2026 г. спот цената на златото се повиши до 4379,95 щатски долара за тройунция. Фючърсите върху златото в САЩ затвориха на 4437,30 щатски долара.
Още по-интересно е краткосрочното движение. От началото на август златото на моменти поскъпна с около 400 щатски долара или около десет процента.
Наред с търсенето от страна на централните банки, важна роля играят щатският долар, очакванията за лихвените проценти и геополитическата несигурност.
По-слабият долар прави златото по-евтино за купувачи извън доларовата зона. Същевременно златото често печели от очакванията за понижаващи се или по-бавно покачващи се лихвени проценти, тъй като самият благороден метал не носи текуща лихва.
При цялата тази динамика не бива да се правят погрешни заключения от статистиката на резервите.
Златото не замества нито еврото, нито щатския долар.
Самата ЕЦБ подчертава недостатъците на благородния метал като резервен актив. Златото не плаща лихви, цената му може силно да варира, а съхранението на физическо злато е свързано с разходи.
Към това се добавя и структурна разлика: предлагането на злато не може да бъде разширено в краткосрочен план, ако международната финансова система внезапно се нуждае от допълнителна ликвидност.
Поради това доларът и еврото притежават функции, които златото не може да поеме.
Особено интересно е второто твърдение в актуалния доклад на ЕЦБ.
Докато златото заема все по-голям дял от резервите, международната роля на еврото през 2025 г. е отбелязала умерен ръст.
Ето защо би било погрешно от нарастващия дял на златото да се прави извод за обща слабост на еврото.
По-скоро протичат два процеса едновременно: еврото остава централна международна валута, докато златото печели значение като стратегически резервен актив.
Именно в това се крие същинската история.
Решенията на една централна банка не могат да се пренасят едно към едно върху частните инвеститори. Централните банки преследват други цели, разполагат с други времеви хоризонти и трябва да управляват резервите си при съвсем различни условия.
Въпреки това развитието е забележително.
Именно институциите, които крепят глобалната фиатна парична система, държат големи златни запаси и продължават да купуват.
Те не го правят задължително защото спекулират с покачващи се цени на златото. За тях на преден план стоят диверсификацията, геополитическите рискове и стабилността на техните резерви.
По този начин златото си възвърна позиция, която след края на Бретън Уудс дълго време изглеждаше загубила значението си.
Цената на златото е видимият сигнал. Резервите показват стратегическата реалност.
Останете далновидни
Ваш Хелге Петер Ипенсен