Преоценка на златото на Bundesbank – в противен случай отрицателен собствен капитал? Да се продава ли златото на Bundesbank сега?

395 милиарда евро злато в баланса – към 31.12.2025 г.

Когато в Германия се обсъжда златото на Bundesbank, рядко става дума за счетоводство. И все пак точно това е същината: в баланса за 2025 г. позицията на златото на Bundesbank е нараснала „поради оценка“ до 395 милиарда евро – исторически връх.

Същевременно Bundesbank за 2025 г. отново отчита загуба: годишният дефицит възлиза на 8,6 милиарда евро, а балансовата загуба се натрупва до 27,8 милиарда евро.

Това води до въпрос, който в момента се задава много по-често от преди: какво означава за стабилността и доверието фактът, че една централна банка отчита загуби – и защо точно златото играе толкова голяма роля в това?

„Преоценено“ означава: пазарна цена към отчетната дата – а не „трик“

Думата „преоценено“ звучи като политическо решение. Всъщност при Bundesbank тя описва преди всичко балансова логика: златото се оценява по пазарна цена към отчетната дата, и промяната в стойността не попада в отчета за приходите и разходите, а в отделна позиция: резерв от преоценка.

За златото този резерв в края на 2025 г. възлиза на 387 милиарда евро.
Общата изравнителна позиция от преоценка (злато, чуждестранна валута, ценни книжа) възлиза на 388 милиарда евро.

Този мащаб обяснява защо „златото в баланса“ днес не е само дебат за резервите, а балансова тема.

Нетен собствен капитал 363 милиарда евро – и защо без златото всичко би изглеждало по-различно

Bundesbank посочва като ключов показател нетен собствен капитал от 363 милиарда евро.
Важно е какво е включено в този показател: освен основния капитал и резервите, изрично и изравнителната позиция от преоценка, както и балансовата загуба.

Ефектът е ясен: силно нарасналият резерв от преоценка на златото свръхкомпенсира фазата на загуби в баланса. Без този блок от оценки „оптичната“ стабилност на баланса би била значително по-ниска – и точно затова е подвеждащо златото да се третира като произволно продаваем „финансов буфер“ за други цели.

Едно важно ограничение: резервите от преоценка не са фонд за покриване на загуби

Колкото и стабилизиращо да действа преоценката: Bundesbank изрично посочва, че резервите от преоценка отразяват промените в стойността, но балансовите загуби не могат да бъдат прихванати от тях. Загубите се пренасят и по-късно се покриват от печалби.

Така че всеки, който твърди, че „печалбите от злато“ могат просто да се използват, смесва балансовата логика с ликвидността. Балансът казва: стойността е там. Бюджетът пита: къде са парите в брой?

Защо Bundesbank изобщо реализира загуби

Механизмът е по-малко зрелищен от заглавията: в актива се намират наличности от парично-политическата фаза с нисколихвени облигации. В пасива стоят депозити с по-висока лихва.

Bundesbank посочва това много конкретно за 2025 г.: лихвата по ценните книжа от паричната политика е била средно 0,58 %, а лихвеното натоварване от депозитите на кредитните институции по паричната политика – 2,31 %.

Резултатът е отрицателен лихвен марж – и именно от това произтичат годините на загуба.

Предложението на Fratzscher: продажба на злато за създаване на пространство за маневриране

В тази ситуация попада предложението на президента на DIW Marcel Fratzscher да се продадат части от германските златни резерви, за да се финансират инвестиции. В обществения дебат често се споменава текущата стойност на наличностите: „близо 440 милиарда евро“.

Идеята изглежда прагматична на пръв поглед: висока цена на златото, празни каси – защо да не се преструктурират? Грешката е в детайлите: при централните банки златото е не само „инвестиция“, но и балансов котва и резерв на доверие. Точно затова предложението се отхвърля от страна на Bundesbank и от множество икономисти.

Основният проблем: продажбата намалява не само златото – но и устойчивостта на баланса

Който продава злато, намалява позицията, която захранва резерва от преоценка. В среда, в която Bundesbank пренася балансови загуби, това е повече от въпрос на портфейл. Това е въпрос за здравината на собствения „буфер“ в очите на пазарите и обществеността.

Освен това: златото е привлекателно в контекста на централните банки именно защото не съответства на нито един индивидуален риск от длъжника. В свят, в който геополитическото напрежение нараства и доверието бързо се превръща в дефицитен ресурс, това е структурно предимство – а не само ценови аргумент.

Колко злато всъщност има Германия?

По данни на Bundesbank Германия разполага с около 3 384 тона злато и по този начин с втория по големина държавен златен резерв в света.
Това показва: не говорим за периферна позиция, а за централен градивен елемент на валутните резерви.

Цифри, които принадлежат към контекста

Дискусията става по-разбираема, когато балансовата логика се представи нагледно.

Трезво заключение: златото не е бюджетният жокер

Предложението за продажба на злато звучи като пряк път. От гледна точка на балансовата техника то е по-скоро замяна: краткосрочни приходи срещу дългосрочна устойчивост. И докато резервите от преоценка не могат „просто така“ да бъдат превърнати в печалби или бюджетни средства, решаващият въпрос остава: искаме ли да намалим точно позицията, която в години на загуба видимо стабилизира доверието в архитектурата на баланса?

Особено във фази на промени в лихвените нива, геополитическа несигурност и дебати за високи държавни разходи, това е решение, което има не само икономическо, но и институционално въздействие.

Останете прозорливи, Ваш Хелге Петер Ипенсен