
Инвестирайте лесно в физически благородни метали.

Към: 10 септември 2026 г.
Европейската централна банка отново повиши лихвените проценти. Лихвеният процент по депозитите, който е особено важен за паричната политика, се покачва с 25 базисни пункта от 2,25 на 2,50 процента. Това е второто повишение на лихвите от страна на ЕЦБ през 2026 г. Основната причина е подновеният инфлационен натиск поради рязкото покачване на цените на енергията.
За инвеститорите решението е забележително и по друга причина: в същия ден златото и облигациите попаднаха под натиск, докато цената на петрола продължи да се покачва. По този начин в момента се сблъскват няколко фактора, които са решаващи за инвестирането на активи: по-високи лихвени проценти, растящи цени на енергията, продължаваща инфлация и геополитическа несигурност.
ЕЦБ преследва целта да стабилизира инфлацията на ниво от 2 процента в средносрочен план. Именно тази цел отново се отдалечава. Инфлацията в еврозоната през август беше над 3 процента. ЕЦБ вече очаква среден темп на инфлация от 3,0 процента за цялата 2026 г. За 2027 г. очакванията бяха повишени до 2,5 процента.
Основен двигател е енергията. Суровият петрол сорт Brent се покачи на 10 септември за кратко до 106,60 щатски долара за барел. Повторната ескалация в Близкия изток и рисковете за важни транспортни и снабдителни маршрути засилиха опасенията от по-продължителен недостиг на енергия.
Повишаващите се цени на енергията оказват влияние не само върху бензиностанциите или разходите за отопление. Те също така увеличават транспортните, производствените и логистичните разходи. Ако тези тежести се запазят за по-дълъг период от време, те могат да се прехвърлят върху множество стоки и услуги.
| Показател | Към 10 септември 2026 г. | Значение |
|---|---|---|
| Лихвен процент по депозитите на ЕЦБ | 2,50 % | +25 базисни пункта |
| Очаквана инфлация на ЕЦБ за 2026 г. | 3,0 % | Значително над целта от 2% |
| Очаквана инфлация на ЕЦБ за 2027 г. | 2,5 % | Коригирана нагоре |
| Прогноза за растеж на еврозоната за 2026 г. | 0,9 % | Леко повишена |
| Суров петрол сорт Brent | за кратко 106,60 USD | Допълнителен инфлационен натиск |
| Злато (спот цена) | ок. 4 358 USD/oz | След повече от 1 % дневен спад |
Очакването първоначално звучи логично: ЕЦБ повишава лихвите, следователно инфлацията би трябвало бързо да спадне.
Паричната политика обаче не функционира толкова просто.
Централната банка може да забави търсенето чрез по-високи разходи за финансиране. Тя обаче едва ли има пряко влияние върху геополитически причинен петролен или газов шок. Нито един по-висок основен лихвен процент не произвежда допълнителен петрол и не отваря блокирани транспортни пътища.
Ето защо ЕЦБ се опитва преди всичко да предотврати трайното прехвърляне на първоначалния шок в цените на енергията върху други цени, заплати и инфлационни очаквания.
Именно в това се състои настоящата дилема. Твърде ниските лихвени проценти биха могли допълнително да подхранят инфлацията. Твърде високите лихвени проценти, от друга страна, могат допълнително да натоварят инвестициите, финансирането на недвижими имоти и потреблението.
При цената на златото също едно просто правило често се оказва недостатъчно.
Теоретично, повишаващите се лихви първоначално са насрещен вятър за златото. Самото злато не носи лихви. Ако доходността по облигациите и други лихвоносни активи се повиши, алтернативните разходи за инвестиция в злато се увеличават.
На 10 септември този ефект действително беше видим. Цената на златото падна за кратко с повече от 1 процент до около 4 358 щатски долара за тройунция. В предходния ден златото все още се търгуваше на ниво от около 4 414 щатски долара. Освен повишените очаквания за лихвите, по-високата доходност на щатските облигации и по-силният долар натежаха на пазара.
Но историята не свършва дотук.
Златото не реагира изключително на номиналния основен лихвен процент. Релевантни са, наред с други неща, реалните лихвени проценти, инфлационните очаквания, обменните курсове, геополитическите рискове, както и доверието в дългосрочната покупателна способност на валутите.
Настоящата пазарна среда предоставя нагледен пример за това. Въпреки че ЕЦБ повишава лихвите, инфлацията и цените на енергията остават високи. По този начин, въпреки че доходността на номиналните активи се повишава, в същото време остава въпросът за реалното запазване на покупателната способност.
За класическите спестители по-високите лихви на централната банка са принципно положителни. Банките могат да предложат по-високи лихви по овърнайт и срочни депозити, тъй като общото ниво на лихвите се повишава.
Решаваща обаче е не само цифрата в банковото извлечение.
Ако някой получи например лихва от 2 или 2,5 процента, докато общото ниво на цените се покачва с около 3 процента едновременно, той все още не постига положителна реална доходност преди данъци.
Номиналният лихвен процент и реалната покупателна способност са две различни величини.
Това е особено важно във фаза, в която много инвеститори отново гледат по-сериозно към овърнайт депозитите и облигациите след години на изключително ниски лихви. Завръщането на лихвата променя инвестирането на активи, но не решава автоматично проблема със запазването на покупателната способност.
Реакцията на европейските пазари на облигации в деня на решението на ЕЦБ беше отчетлива.
Доходността на десетгодишните германски държавни облигации се покачи до най-високото си ниво от 2011 г. насам. В същото време участниците на пазара повишиха очакванията си за по-нататъшни стъпки по лихвите от страна на ЕЦБ. На 10 септември още едно повишение на лихвите до декември беше напълно отчетено в цените на паричния пазар. До края на 2027 г. бяха калкулирани общо около 85 допълнителни базисни пункта затягане на паричната политика.
Това обаче не означава, че тези стъпки по лихвите действително ще се случат.
Пазарните очаквания се променят постоянно. Ако цената на петрола спадне значително или икономиката се забави по-силно, лихвената траектория може бързо да се промени отново.
Ето защо самата ЕЦБ продължава да подчертава своя подход, зависим от данните, и не се ангажира обвързващо с определена лихвена траектория.
Повишаващите се лихви на капиталовия пазар могат да оскъпят финансирането. Това засяга държавите и компаниите, но също и частните домакинства.
По-специално ипотечното финансиране не се ориентира пряко към лихвения процент по депозитите на ЕЦБ, а силно към по-дългосрочната доходност на капиталовия пазар. Когато доходността на дългосрочните държавни облигации се повишава, кредитите за недвижими имоти също могат да поскъпнат.
За съществуващи заеми с дългосрочно фиксирана лихва първоначално нищо не се променя. При последващо финансиране или нови кредити обаче текущото ниво на лихвите играе значително по-голяма роля.
Поради това повишението на лихвите оказва влияние далеч отвъд сметките за овърнайт депозити.
За инвеститорите в благородни метали си струва да погледнат по-отблизо причината за стъпката по лихвите.
Ако лихвите се повишават, защото икономиката расте силно и инфлацията остава под контрол, това е различна среда от повишение на лихвите поради външен шок в цените на енергията.
В момента ЕЦБ повишава лихвите главно защото високите цени на енергията отново тласкат инфлацията нагоре. В същото време тя предупреждава за рискове за икономическия растеж. Кристин Лагард определи перспективата като изключително несигурна.
Тази комбинация от инфлационен риск и риск за растежа е предизвикателство за инвеститорите.
В този контекст златото не трябва да се разбира като краткосрочен залог за падащи или покачващи се лихви на централната банка. Физическото злато изпълнява различна функция в структурата на активите от лихвоносния банков депозит или държавната облигация.
Златото е реален актив без текуща лихва, но в същото време не е и вземане към банка, държава или компания.
Ето защо една от най-важните величини за инвеститорите в злато остава реалният лихвен процент.
Казано по-просто, той описва какво остава от номиналния лихвен процент след отчитане на инфлацията.
Ако номиналните лихви се покачват по-бързо от инфлацията, реалната доходност на класическите лихвени инвестиции се подобрява. Това може да постави златото под натиск.
Ако обаче в същото време инфлацията се покачва, реалното предимство може да бъде значително по-малко.
Точно затова не е достатъчно да се гледа единствено заглавието „ЕЦБ повишава основния лихвен процент“.
Пазарът вече смята по-нататъшните стъпки по лихвите за вероятни.
След текущото решение беше напълно отчетено още едно повишение до декември. В същото време пазарните цени дори показват допълнително затягане до края на 2027 г.
Дали това действително ще доведе до по-дълъг цикъл на повишаване на лихвите, ще зависи преди всичко от това как ще се развият цените на енергията, основната инфлация, заплатите и конюнктурата.
Особено решаващо ще бъде дали настоящият шок в цените на енергията ще се прехвърли върху други ценови области. Именно тези така наречени вторични ефекти ЕЦБ иска да предотврати.
Повишението на лихвите от ЕЦБ до 2,50 процента е важен сигнал. Централната банка приема сериозно подновения скок на инфлацията и се опитва да предотврати затвърждаването на по-високи темпове на повишаване на цените.
За инвеститорите обаче това не означава, че светът може да се сведе до простата формула „лихвите нагоре, златото надолу“.
На 10 септември златото действително падна до около 4 358 щатски долара за тройунция. В същото време суровият петрол сорт Brent се покачи за кратко до над 106 щатски долара, доходността на европейските държавни облигации достигна многогодишни върхове, а ЕЦБ повиши прогнозата си за инфлацията за 2027 г.
Това показва колко много сили действат едновременно върху финансовите пазари в момента.
Ето защо решаващата мисъл е: Лихвата е цената на парите – покупателната способност е реалността.
В spar.gold залагаме на ясен принцип: физически благородни метали и проследима наличност вместо абстрактни обещания.
Този материал служи единствено за обща информация и не представлява инвестиционен съвет, нито препоръка за покупка или продажба на определени активи.
Останете далновидни, Ваш Хелге Петер Ипенсен