Златните резерви на Швейцария: златото на Швейцарската национална банка
Златните резерви на Швейцария възлизат на 1 040 тона и принадлежат на Швейцарската национална банка (ШНБ, Schweizerische Nationalbank – SNB). Запасът е непроменен от края на 2008 г. Спрямо общите валутни резерви на ШНБ делът на златото е сравнително малък – около 15 процента.
Колко злато има Швейцария?
ШНБ притежава 1 040 тона злато, предимно в кюлчета и по-малка част в монети. Това количество не се е променяло от края на 2008 г. В класацията на Световния съвет по златото Швейцария е на осмо място, като се включват МВФ и ЕЦБ.
Фактът, че златото съставлява само около 15 процента от резервите, се дължи на много големите валутни запаси на ШНБ, до които златният запас изглежда малък.
Къде се съхранява златото на Швейцария?
Според ШНБ около 70 процента от златото е в Швейцария, около 20 процента – в Английската централна банка в Лондон, и около 10 процента – в Канадската централна банка (Bank of Canada). ШНБ обяснява разпределението с това, че иска да има достъп до резервите си дори при криза. Децентрализираното съхранение намалява риска, свързан с едно-единствено място.
Това означава, че около 312 тона швейцарско злато се съхраняват в чужбина: около 208 тона в Лондон и около 104 тона в Канада. Английската централна банка вече е била основното място за сетълмент на продажбите на злато на ШНБ. Председателят на ШНБ Томас Йордан за първи път разкрива публично разпределението през април 2013 г. Оттогава то не се е променило – за разлика от Германия, Австрия или Индия в Швейцария не е имало репатриране.
Продажбите на злато от 2000 г.
Дълго време швейцарският франк е бил законово обвързан със златото. ШНБ е имала право да купува или продава злато само по официалния паритет от 4 595 швейцарски франка за килограм – една трета от пазарната цена в края на 90-те години. През 1997 г. експертна група стига до извода, че резерви в размер на 1 300 тона злато вече не са необходими за паричната политика.
През юни 1999 г. ШНБ обявява половината от тогавашния си запас от 2 590 тона за ненужна за паричната политика. След конституционната реформа от април 1999 г. и новия Закон за валутата от май 2000 г. продажбите могат да започнат. 1 170 тона попадат под Вашингтонското споразумение за златото, което ограничава продажбите на участващите европейски централни банки до общо 2 000 тона. ШНБ продава останалите 130 тона по последващото споразумение и завършва програмата на 30 март 2005 г. Постъпленията отиват при Конфедерацията и 26-те кантона.
Повечето продажби са уредени чрез Английската централна банка. В последващото споразумение от 2009 г. участващите централни банки се договарят да продават не повече от 400 тона годишно и не повече от 2 000 тона за пет години. Тогава ШНБ заявява, че в обозримо бъдеще не планира нови продажби. Тя поддържа запаса си постоянен от края на 2008 г.
Инициативата за златото от 2014 г.
На 30 ноември 2014 г. Швейцария гласува народната инициатива „Спасете швейцарското ни злато“ (Rettet unser Schweizer Gold). Тя изисква ШНБ да държи поне 20 процента от активите си в злато, да няма право повече да продава злато и да съхранява цялото си злато в Швейцария.
Федералният съвет, парламентът и ШНБ се противопоставят на инициативата. Гласоподавателите я отхвърлят със 77,3 процента „против“ и тя не печели мнозинство в нито един кантон. Според официалния резултат 1 974 137 гласа „против“ стоят срещу 580 528 гласа „за“ при избирателна активност от 49,81 процента.
Правна основа
Съгласно член 99 от Федералната конституция ШНБ държи част от валутните си резерви в злато. Златото допълва валутните инвестиции, резервната позиция в МВФ и специалните права на тираж. Инициативата от 2014 г. би добавила в Конституцията фиксирана квота за злато, би въвела забрана за продажби и би прекратила съхранението в чужбина – мнозинството отхвърля това.
