Ако си представим цялото сребро, което човечеството някога е добило от земята, и го излеем в едно-единствено тяло, ще се получи куб с дължина на страната около 54 метра.
Един-единствен обект.
Обозрим.
Почти успокояващ.
Но този куб съществува само в нашето въображение.
В действителност среброто не е концентрирано, а е широко разпръснато:
като монети и кюлчета в трезори, но преди всичко в технически приложения – в електрониката, медицината, соларната енергия, батериите, пречистването на вода и много други области.
Значителна част от това сребро е:
здраво вградена,
износена при употреба,
или може да бъде възстановена само с големи технически и икономически усилия.
По този начин среброто частично изчезва за постоянно от наличните запаси.
Среброто заема специална роля сред благородните метали.
То е носител на стойност и индустриална суровина едновременно.
Докато златото се трупа почти изключително като запас, среброто се консумира.
То не циркулира безкрайно – част от него се губи.
Точно в това се крие решаващата разлика.
Мисленият сребърен куб ни разкрива една централна истина:
Общото количество добито сребро изглежда голямо.
Действително наличното количество обаче не е.
Колкото повече среброто се използва индустриално, толкова по-оскъдна става частта, която изобщо остава на разположение като физическа инвестиция.
Сребърният куб не е аргумент, а мисловен модел.
Той бележи началната точка за един по-голям въпрос:
Какво означава този особен недостиг за среброто като физическа инвестиция?
В следващите публикации ще става дума именно за това –
и за това защо среброто не трябва да се разглежда изолирано, а винаги във връзка с употребата, наличността и други материални активи.
Инвестирайте лесно в физически благородни метали.
